Kiara:Липсват ми онези дни, къде са те ми кажи,липсват ми усмивките къде са те, къде са те?(2)Няма приятелство, има само общи интереси,хей, любов кажи ми ти къде си.Тежко е да изгубиш приятел и да осъзнаеш,че той е предател!Няма я любовта между хората,няма я във очите опората.Ей, хора не бъдете наивни,в днешно време няма как да сме единни!Всеки е обладан от омразата и ето, завистта е заразата.Всеки днес играе няква роляи се опитва другия да събори.Хей, погледни ме, не тъжи! Не искам във очите ти да виждам сълзиЗапомни, просто себе си бъди и сега главата си изправи!Липсват ми онези дни, къде са те ми кажи,липсват ми усмивките, къде са те, къде са те?(2)Sten:Самотни души, заключени във празна стаянякои по своя път поели, други отишли във рая.Под синьото небе изпълнено със звезди аз чакамда се върнеш някой ден при мене ти!Всичко ще е само вече спомен и там ти ще чуваш самомоя стих любовен.Тъгата във гърдите ми напира,часовника върви, но болката във мен не спира!Колко мигове на страдание никога не спирам да се боря, но пак изпадам в отчаяние.Не мога да се спра, от очите ми текът сълзите.Ти си там някъде сред звездите.Не изживяни дни, а само детски споменинякъде там надалеч заровени.Загубих теб, а най-много теб обичах итова ми срина целия живот във пропастта.Kiara:Липсват ми онези дни, къде са те ми кажи,липсват ми усмивките къде са те, къде са те?(2)Спрете да пеете за коли и за пари,спомнете си за отминалите дни.Колко много истински са билиА сега виждам само сълзи.Всеки днес се бори за пари,какво стана със нашите мечти?Погледни ме и се усмихни и по своя път поеми!Sten:Спомняш ли си онези времена, когатовсички живеехме в реалността?Съществуваше дори и любовта,а сега надделява омразата!Всички бяхме истински преди,вярвахме във своите мечти.Нямаше и толкова лъжи,бяхме истински приятели!Kiara:Липсват ми онези дни, къде са те ми кажи,липсват ми усмивките къде са те, къде са те?(2)“Скрий своите сълзи,не потъвай в спомени.Тежко е нали,повярвай във себе си!“Скрий своите сълзии!! Ооо….