Тези мъртви полета мой дом са сега, ала още си спомням къде съм живял…Тогава не бяхме със теб врагове и ти ме наричаше “брат по съдба”… А сега се прицелваш във мен отдалеч преди да изпратиш ти към мене смъртта…В очите ми ти погледни и за миг помисли – не съм ли ти още аз “брат по съдба”?И без нас ще изгрее новият ден, но ще бъда щастлив ако ти си до мен.И през бурята от огън, през реките от кръв ти протягам ръка като “брат по съдба”.