Преди да се родя,една секунда преди да се родяизгубих най-голямата си битка.Една секунда преди да се родя,аз бях награбил Господ за реверите,в лицето му крещях и пръсках слюнка,наричах го със думи, от коитовъв гърлото ми пламваха пожари,обезумял го блъсках във стената,в очите ми сълзи и кръв се смесваха,а аз крещях, заплашвах, убеждавах,накрая даже молех като пъзльои исках едно единствено…Едно единствено,но той не ми го даде.Докато удрях, той не се и дърпаше,а само ми се смееше със глас.Когато му омръзна,той стисна юмруците ми в длани,заби глава в челото ми и каза:„Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!“ПРИПЕВ:И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -един единствен, или един от многото,да проверя кое се харчи повече и да сравнясилата на словото с тази на оловото.И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -един единствен, или един от многото,да проверя кое се харчи повече и да сравнясилата на словото с тази на оловото.А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,да се родя, но не човек, а камък.И не защото ме е страх от хората, не само…Не ме е страх от тях, каквито са –плът, кръв и кости, мускули и зъби,но ме е страх от туй, което те усещат –тъга и самота, любов и радост,предателства, приятелства, измами…Не исках повече това, но го получих.И за добавкасърце ми даде Богът мой приятел.„Пълни си го – ми каза – с чувства разни,а ако щеш пък, дръж си го и празно.Каквото да направиш – ще е грешка,ще ти е гадно, а на мен – забавно!Наздраве, копеле, нали? Наздраве!Пък ти все някак там ще се оправиш“…Повярва ли в това, което ти говоря?Повярва ми, нали?Млъкни! Недей да спориш!Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш,краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.Обичаш ли да слушаш истории, в коитовсе аз съм най-добрият и все аз съм победител?Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен,а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давяи как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,а после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?Обичаш ме, нали…Това е най-ужасното.Такива като теб ме карат да се раждамотново и отново, отново и отново, отново и отново…И все човек, не камък…ПРИПЕВ:И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -един единствен, или един от многото,да проверя кое се харчи повече и да сравнясилата на словото с тази на оловото.И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -един единствен, или един от многото,да проверя кое се харчи повече и да сравнясилата на словото с тази на оловото.