Зажени се мома болярка за болярин хубав, млад левент,
сякаш младо слънце засвети, щом влезе мома в двореца.
Погледа и черно кадифе, алените устни ягоди,
снагата и тънка топола, дълги капки от злато.

И се вдигна сватба голяма, невидяна и нечувана,
с богати, тежки трапези и с руйно вино пенливо.
Ядоха и пиха три дена и богатите, и бедните,
и за берекет се молиха, и да са щастливи младите.

Вече е болярка прочута, че е като кротка кошута,
всички до един я почитат, почитат, още обичат.
Дойде кита пролет хубава и роди болярка близнаци,
мъжки рожби златни на мама, на мама още на татко.

Свитата болярин си събра, да отиде право в църквата,
че си кръсти мъжки дечица и раздаде тежки дарове.(x2)