Припев:С много гняв и гордост аз издигам своята глава… Везувио ме следва и със мене края на света (х2)Аз започнах, ще завърша, мрачна къща, гнила крушаПразен джоб във пълна гуша, дребен сноп зарил кауша(х2)Куп чудовища се пръскат на Централни гробищаСтария Помпей познава техните леговищаПод санктуариото се влачат влажните туловищаПрез кладите преминах, бяха калните кръстовищаБлестят огромни дворища, но сухи без становищаПреядох със съкровища и не очаквам помощтаЛолита чакам във нощта, разума на сутринтаГлад и болка, истина, устна или писменаКрум Борисов е измислен, Жан Вължан добре прелистенДокато умра ще си с мен, след Пурим и във един денМарк Аврелий, Юлий Цезар, кана Тервел, царски жезълЗлатно руно, дом във седем, малък G, престъпник бледен(х2)(Припев)След дълъг път ела, в дома ми отдъхни сиРед чупи огледала, гониш всички мислиВърховете по крила, дъна остават чистиКрайници и пълнина, вехти екзорсистиНихил е град на същността, добрите егоистиМой баща – Шатана, културни фетишистиПритежавам силата, явява се чрез мислиШегор Вечем, жилата, красиви екстремистиАз раздавам, оправдавам и отстъпвам без да падам