– Защо ме изостави мамо ?! – Нямаше ли нужда да ме прегърнеш ?!- Аз щях да те накарам с мен да се гордееш ! – Защо го направи мила мамо ?! – Не ме ли искаше ?!- Защо го направи ?!- Защо го направи ?!Мило дете пред теб не искам да се оправдавам.Не минава ден в който аз не си повтарям,че всичко случило се е за твое добро.Защо на мен се случи, питам се защо?Сега ще ти разкажа през какъв ад преминах, бях още малка и нищо не разбирах.Баща ти ме понесе към мечтите смело на ръце,в неговите длани държеше моето сърце. Обеща ми, че с мен ще бъде каквото и да става.Повярвах му, но той умееше да заблуждава.Зад гърба ми правеше какво ли не, болеше, ме но търпях всичко заради тебe дете.Когато му казах, че след време теб ще те, има – видях гърба му и как той си замина.Останах сам сама в тишината с моята,най – добра приятелка САМОТАТА !- Мамо защо живот не ми даде ?!- Защо не ми дари шанс да се родя ?!- Грешка ли, мамо направих ?! – От небето ще те гледам с тъга.Един ден почуках на бащината къща,усетих как нещо в мен се преобръща.Майка ми отвори и с празен поглед ме погледна.Остави вратата отворена и напред побегна. Аз влязох плахо, надявах се на разбиране, надявах се грешките да коригираме,но татко дойде при мен и почна да ме бие,беше разбрал за теб, искаше да те убие.Крещеше, че не иска да ме вижда.Започна с кви ли не думи да ме обижда.Изплаших се, тръгнах си без да се обърна.Никога повече там нямаше да се върна.Вървях плачейки се молех за лъч надежда , но ситуацията беше просто безнадеждна. Отидох в църквата да се помоля за нас, търсех решение всеки ден, всеки час. – Мамо, не плачи, аз ти прощавам!- Така е писано, Бог така е решил. – Прегърни ме,скъпа мамо ! – Мислено .. ще те помня и ще съм с теб, където и да си !Една старица ме съжали и ме подслони.Колкото да имам покрив над главата си, но можех ли да позволя да живееш така ?! За теб дете е била всяка моя сълза ! Престъпвах бавно в болничния коридор, имах чувството, че се намирам в затвор. Упоиха ме и след известно време се събудих, тогава осъзнах как те загубих.Но разбери не исках да страдаш и ти ! Не исках да се озовеш в дом за сираци. Макар да не съм те виждала те обичам, мое мило ангелче аз те наричам.Не плачи мама, не иска да вижда сълзи ! Някой ден ще бъдем отново аз и ти!Сега ангелите пазят твоята душичка, скоро за теб ще се отвори нова вратичка. – Мамо, изтрий тези сълзи! – Болката в радост, моля те,превърни ! – Аз съм там, аз съм една от всичките звезди.- Обичам те !- Обичаш ли ме и ти ?! – Мамо не свеждай, моля те глава. – Знаеш живота е една голяма борба. – Бъди такава каквато си била – горда ,жена на майката Земя !- И ще идвам всяка вечер в твоя,сън като нежен ангелски звън.- И ме чакай уморена вън, но само в тишината аз ще съм .