Типично и ARTi – Типичен

Ванката:
Живеем под наем, за колата теглих заем,
по цял ден си играем в сервиза, ние си знаем.
Мойта кола като ракета е BMW 89-та е,
вкарвам на първа, а вече на трета е.
Хъм-хъм…
Слушай ве!
Джанта 17-ка, под капака 120-ка,
Уредбата китайска , гърми като дубайска.
Салона кожен дава вид че съм заможен,
двигател-велообразен, резервоара е… празен, празен!
Много, много, много екстри й предложих,
даже, даже, даже газово й сложих.
Толкова много на колата си държа,
че жената в нея не смея да кача.
Някой като каже: ,,К’ва е таз бръкма?”,
ставам и го мятам с пра’ата траба.
Сумати заплати съм изхарчил по нея,
ако нещо пак се развали ще полудея!

Припев (x2):
Може и да ти се сторя луд,
но не желая да бъда друг.
Така се чувствам отлично,
за мен това е типично.

ARTi:
Влизам в дискотека по червената пътека,
всички ме познават и ме подминават.
Викат, че се забавляват, после ме разправят,
кифлите се правят, а пари не ми се дават.
Влизам вътре без пари да давам.
Споко ве брат, само се е*авам!
Даже и с охраната вече сме на ,,ти”.
Не че ги познавам – били са ме и преди.
Сядам на бара, поръчвам си вода,
бармана ми вика: ,,Тоз пък! Как така?”.
Почвам да се чудя коя да избера:
тая с деколтето или с дългите крака.
За жените аз съм като Бог,
говоря с тях сякаш водя монолог.
Муци, ше’ одавя в бюста ти дълбок ,
знаех, че ще върже – аз съм пич и психолог.

Припев (x2):
Може и да ти се сторя луд,
но не желая да бъда друг.
Така се чувствам отлично,
за мен това е типично.

Филяка:
Живота съм си посветил на игрите,
много съм известен в гейминг средите.
На финал по FIFA съм, броя си дните,
ама т’ва не подмокрило жените.
Контра страйка, бомби обезвреждам,
купувам deagle и даже не зареждам.
Ламери обичам чат-пат да нареждам,
добре, че никой не знае как изглеждам.
Някакъв ме пита: ,,Як герой взе ли?”,
тоз пък как така? Аз съм яко хери.
Не Джим Кери, не, не, Джим Кери,
Dota-та ???, Dota-та ???.

Припев (x2):
Може и да ти се сторя луд,
но не желая да бъда друг.
Така се чувствам отлично,
за мен това е типично.

Може и да ти се сторя луд,
но не желая да бъда друг.

Scroll to Top