Ударната Група – Махалата

ЪъъУдарната групаИдвам от това място, където се прави бираМирише на хмел и всеки разбира – КаменицаТова е моя квартал ЪТука съм роден, израстнал и живялЕдно време като лапетия бях хайманатаЗнаех всички скришни места в махалатаА сега през деня махленските майки с децапо беседки и пейки разпускат си такамахленските тизове цъкат белотаот някъде долита звука на Хип-ХопаВечерта във градината момичета и момчетаЯко завъртат мощните мазетаЗатварят вече кафенета и кръчметаОт запой се прибират местните пияндетаНека, това е хмела, така наричам махалата,защото всеки тука знае каква е миризматаСлед Поднулевия и Пешо, на линия съм азИ трябва да знаете че работата става дебелаДа живее провинцията Пловдив е наща чета здрава,която здраво откроява напреди вече е превзела тотално ефираи тука всеки трябва да разбира добрече ние всички представяме кварталите на (?2) Филибеи ако не знаете – такъв е нашия стилАз съм Skill и се горея че тук съм се родилточно тук, тук в този град (град)в който няма спад, яка пропагандаи никога на зад град богат на истински хораград подкрепящ изцяло хардкораА Тракия се казва моят кварталДоста простотия в него съм изтърпялНо на гъзарията не съм се далА съм успял да се наложа със имеАз съм Skill хип-хоп (?3)така запомни меКак е Мимемоята сестричка добра, поздравявам я сегасъс тази римаЗащото се радвам че е до мени ми помага във всеки ден когато съм затруднен.Точно това трябва да разбереш,че е махиленския стил (стил)аз съм Lucky One и продължавам да рапиръм със SkillС тази песен поздравявам всички изроди от махалатас които израснах и играхме мач на поляната”Смирненски” трябва да разбереш, че се наричаи който стъпи тука веднага се спича,ако си от Морски трън, Варна или Бургассега ще обикаляме сами в града тази част (част)Тръгваш от Тракия през гарата и минаваш Коматешкия възел,мойта махала не е като Тракия да бъде пъзелот Комавския възел казах, чакай за малкосега щи кажа къде в махалата ми е любимота място,хващаш 12, 29 или 26, чакам те на спирката и ми отдаваш чест (чест)точно на Коматевския възел ми бяха първите графити (графити)ако не ми вярваш, слез и виж стенитеХардкор, да, мой живот е товахей аз съм (?) не съм човек, а глутницано става ли въпрос за мойта махалаще ви кажа, хора Мараша е тя (?)но винаги ще чувствам болката във менонази дет е кървяща, бавно всеки деншибаните улици, умразата във тяхиронията ми е пълна без никакъв гняв (гняв)но истината е там, където не я търсимистината е там, тя е някъде там, тя е някъде тамза теб и за мен тя е някъде там в нашите сърца,затова ще вървим с високо вдигната главаискам да не забърквам никой от вас в това,това е моят живот, това е моята мечтане изпитвай никаква шибана виназа твойта махала или за твойта махала каквато и да е тяразбери го ти това, сега!Нека да не забравяме първо кой е града,а той е Пловдив и точно в това е стилане ми беше лесно да живея в циганско гето,но аз съм мъжко момче и се оправях общо взетопредставям себе си и квартала, в който живеяи който не е израснал с цигани няма идея за какво пеяда, всъщност за моята махала, —– се казва тя и е в центъра на града а когато в нея стъпи нов, се хваща за главата,защото от всякъде гали ухото звукът на зурнатаа имаше време, когато аз и мойте хораизлизахме рано сутрин и се деляхме на два отбораи с калеми в ръка обикаляхме нашата махалаа съседите правиха от нас 9 педи сураи така мога да кажа още много неща,но нека продължи сбед мене следващата звездаЕто ме и мене Черния пак напада,не препоръчвам на никой на пътя ми да заставада представя Кючука съм тукавсеки боклук, който е срещу моя левъл, да го духас моя стил, знаеш, винаги напред съм билбез цигара да съм свил, пак всички съм разбилот крайния квартал на Пловдив пристигам веднага,където съм израснал, там сърцето ми оставадо мене върху яки ритми рими ми се одава,когато погледна назад винаги доста хора оставатКво? да се оправят, нали големи звезди все го раздаватно квото и да правят за мене знаеш кви оставатшибани фейкове, още ли не сте напусналипо-бързо, за да не показвам неприлични жестовепо фестове, където и да ме слернеш запомниако ти стиска, микрофона хвани и в очите ме погледни.

Scroll to Top