Уикеда ( Wickeda ) – А ние с Боби двамата пием кафе

Всяка сутрин ставам с първи петли,някъде към десет, десет и нещо.И още не отворил гуреливи очи,звънвам на Боби и излизам от къщи.Сядаме в “Jazz”-a и с трепет в сърцата,поръчвам кафенце и проклинам съдбата:Какво му направихме на Господ със Боби,та на изток от рая, нас ни зарови.А някой бачкат от няколко часа,направиха пари, какво от това?И богатите понякога плачат,а слънце ще огрее един ден и кучия гъз. /Дааа гъз!/Обед минава, минават колите.По масата, пълзят бавно 2-3 мухи.Писна ми тука! Поглежда ме Боби,дай да палим гумите и към Хаваи,знаеш ли брат хората на Запад колко взимат само за час,толкова че тука с тия парички, кафенце ще жулим 4-5 дни.А нека работят здраво маймуните,не се става така лесно човек,а ние с Боби работим над себе си,работим над себе си и пием, пием КАФЕ.А ние с Боби двамата пием кафе.Настава вечер и месец изгрява,звезди обсипват свода небесен.Гледаме с Боби захласнати горе,така е прекрасно и почти без пари.Балканът си пее хайдушката песен,барманката тропа с чаши зад нас.Колко му трябва на човека бе Боби?..небето, звездите и чашка кафе!А ето ти другите връщат се от работа,за филма бързат с бира в ръка,денят им завършва с първа програма,а животът е миг във вечноста.

Scroll to Top