Тежко хоро, тежко от разлъка,Хоро, на мъченици и светци,Тежи от спомени, тежи от мъкаТова хоро на вечни бежанциИграе се от мъртви и от живиПрез тъжни нощи и през черни дни,Оплакват го вдовици – самодиви,Опяват го хайдушки планини.Хоро, хоро – тъжно, и човешко,Една тъга по бащин дом.Народа ни го нарича тежко,Защото се играе мълчешком…А все не свършва тази орисия -Отдавна бежанци сме всички тук,Избягали от свойта самотияЕдни на север, другите на юг.Хоро, хоро – тъжно, и човешко,На мъченици и светциНарода ни го нарича тежко,Защото е хоро на бежанци!