Нищо не знамне искам и да чувам за мъдростта тии нищо да не знам, знае любовта миНамирам за безсмислено лутането в хиляди посокиза да разбера дали съм прав аз просто питам Йокоговоря ти за доверие, вяра, болест и тревогаи за бога, не знаят че не дават и затова не могатвсеки сам избира своите дали да си щастлив или да те хване ебе тебе кой тепожелавам ви повече съкровища и по-малко от умниците с многото становищаУчат на борба, илюзия, заблудавъв вечните избирам да загубясърцето не се бори и не побеждаватой е тук заради теб и защото си такаваи не да тлее, а да се възпламеняваи където няма повече там да продължаваедин мощен тласък от спомени и нотиедин нощен блясък на пълни оборотинека ме облеят и вълните и звездитенека ми се смеят, ама всички до наситаНищо не знамне искам и да чувам за мъдростта тии нищо да не знам, знае любовта миВ един такъв момент ти си винаги до менпроменена до такава степен че да те познаявинаги сърцето ти чувства в лирикидушата ти не търпи критикии само аз си знам какво ме връща любовта към него и към нея е една и същакарат ме да нананада съм мила и добраповече от всякога съм живаако съм ти крива нека пък да съм ти криваКой? Кога? Къде? Защо?Какво е правил за кого?Не се меси. По своя път върви, върви.Има много да научим, в много хора да се влюбимМного стъпки да направим и много мисли да забравимНищо не знамне искам и да чувам за мъдростта тии нищо да не знам, знае любовта ми